* * *

Хайдушки грях

Чавдар ми болен лежеше,
Чавдар ми страшна войвода,
майка му край него седеше
и на Чавдара думаше:
- Чавдаре, синко, Чавдаре,
какво си, синко, ти сторил,
ти сторил още направил,
че та толкоз Господ наказа?
Чавдар мама си продума:
- Мамо ле, мила майчице,
знаеш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
голямо нямана тогаз стана,
че ни стадата измряха
и ни кучета избесняха,
чудехме се, мамо, и маехме
къде, мамо, да идем,
и коя гора да хванем.
Че се, мамо, събрахме
всичките, мамо, овчари
към двеста човека отбор юнаци,
най-после ний намислихме
Балкана, мамо, да хванем.
Мислихме, мамо, решихме
мене за войвода избраха,
верна си клетва дадохме
като тръгнем от село да излезем,
когото, мамо, най-напред нии да срещнем
неговата глава ще вземем
и тогаз Балкана ще фанем.
Сутринта, мамо, кат съмна
тръгнахме на път да вървим,
срещнахме, мамо, срещнахме
мойта сестра Еленка.
Какво, мамо, да сторя,
да сторя, мамо, да правя
с нейния мъж Радиан.
Мислих, мамо, мислих -
Радиана да си заколя,
сестрата вдовица остава.
Сестрата да си заколя -
детето сирак остава,
детето на мойто име Чавдарчо.
Най-после намислих
и на тримата главите отрязах.
Ако Чавдарчо оставя,
утре ще ми сметка той търси
за майка си още баща си.
Нямаше какво да правя,
на тримата глава отрязах
и тъй си пътя продължихме.
Ходихме, мамо, ходихме
дор петнайсе години,
решихме назад да се завърнем.
Когат се, мамо, завръщах
през същото място аз минах -
какво, мамо, да видиш -
на четири места един до други
ги бяхме заровили, мамо,
две са лози изникнали
и двете се горе оплели,
от едната грозде черно покарало,
от другата бяло грозде.
На Чавдарчовото място, майко,
студен бистър кладенец.
Наведох се водица да пия,
веднага ме глава заболя.
Вдигнах глава грозде да си откъсна,
лозите се нагоре издигат.
Вземах, че ги издъно изкорених.
И както си у дома аз дойдох,
за мене цяр няма, мамо, никъде,
затуй стана девет години,
както лежа и боля.
Когат му майка му зачула,
тогаз на Чавдара продумала:
- Чавдаре, синко, Чавдаре,
девет години станаха откак лежиш
дет' си сестра си погубил
и нейното малко детенце
на твойто име кръстено.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021