* * *

Хайдушки грях

Лежал е Стоян, болял е,
лежал е девет години,
че на мама му додея
се топла пита да меси
се топла и безсолна,
се топла чорба да вари,
се топла и безсолна.
Мама Стояну думаше:
- Не спираш, синко, не оздравяваш
мене ме вече додея
девет подложки да сменям.
Стоян мама си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата
подир сушата кишата,
подир кишата и гладостта?
Ти като каза, майчице,
кои къде види да върви,
че тръгнах, майко, хайдутин,
като из пътя вървяхме,
годена мома ровеха,
че я през нощта отровихме
и я правичка изправихме,
правичка срещу месеца.
Две й пендари взехме,
две пендари и пръстена
и я, майчице, целунах
от двете страни алени.
Додето Стоян издума
и се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021