* * *

Хайдушки грях

Пиле пое в честа гора,
Дамяне ле, Дамяне,
в честа гора Богданова.
Кой го чуе от роднина,
все си лежи по година,
по година и половина,
та най-вече три години.
Дочул го е сирак Стоян,
лежал си е три години,
скинал си е три постели,
скинал си е три зглавници,
скинал си е три завивки,
ни умрува, ни станува.
Кости му се разнижаа,
по постеля попадаа,
макя му ги в решето сбира.
Низ уста му цръвье лазят,
през учи му мухи летат,
а низ уста трева расне;
низ тревата змии лазят,
змии лазят и гущери,
змии му очи пиеха.
Макя му вели-говори:
- Сино Стояне, Стояне,
дали си, сино, греховен,
та се толку тизе мъчиш,
ни умруваш, ни стануваш?
Стоян й вели-говори:
- Греховен, мале, та много -
кога бехме луди-млади,
луди-млади харамлии,
харамлии, аджамии,
кога с войвода вървехме,
ка одехме през гората,
насреща ни до две търли,
търлите пълни с агненца,
агненца, мамо, яренца.
Проговори войводата:
- Е, дружина, е, сговорна,
кой че се юнак наима
да запали до две търли,
да изгори агненцата,
агненцата, яренцата?
Никой се юнак не найма -
азе, мале, проклет да съм,
я запалих до две търли,
та изгорих агненцата,
агненцата, яренцата.
Кога агненца гореха,
до Бога пламик биеше,
от Бога млеко капеше,
та си агненца гасеше.
Па ойдохме в едно село,
сред селото нова църква,
пред църквата до два гроба,
до два гроба, до два нови.
Войводата проговори:
- Е, дружина, е, сговорна,
кой че се юнак наима
да разкопа до два гроба,
да видиме що е в ни?
Никой се юнак не найма,
азе, мале, проклет да съм,
я разкопах до два гроба.
В единийо беше невеста,
в другийо беше девойче;
и двете беа скорошни,
скоро си беха умрели...
Проговори войводата:
- Дружино верна, сговорна,
кой че се юнак наима
да цуне двете умрели?
Никой, мале, юнак нема,
азе, мале, проклет да съм,
я се юнак, мале, наймах,
та цунах двете умрели...
Тогай ми уста пукнаха,
та покапа църни кръви,
по лицето на момата.
Веднаг се уста израни,
оттогава не съм станал...
Макя го люто проклела:
- Сино Стояне, Стояне,
три години си ти лежал,
още девет да лежиш!
Да не пропаднеш, Стояне!
Тизе си много греховен -
търлите беха нашите,
гробове беха пак наши,
тваята сестра и снаха!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021