* * *

Хайдушки грях

Мама Димитри думаше:
- Девет години болен лежиш,
не те е мама питала
да не си нещо лъжовен,
лъжовен още греховен?
Димитър майки фумаше:
- Че как да не съм лъжовен,
лъжовен още греховен.
Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
сушата, майко, кишата,
кишата, гладна година,
ние бяхме млади овчари
и стадото изморихме,
и дрехите изгорихме.
Ние се чудим и маем
кой занаят да си хванем,
кой занаят е най-добър,
най-добър и най-печален.
Ние си мамо, решихме
млади хайдути да станем,
де кого да стигнем и срещнем,
нему глава да отрежем,
птичка на пътя да срещнем,
нейна глава да отрежем,
с нейни кърви да заблажим.
Из планина кат вървяхме
срещнахме буля и бате
на гости бяха ходили,
на гости, на повратки.
Ние се чудим и маем -
батя да си заколиме,
бате млад ще си остане.
Най-подир, мамо, решихме.
Буля си носи детенце,
детенце мъжко, Дайменчо,
Ха буля прашки рязахме
и си Дайменчу вземахме,
с остри саби нанизахме,
буен огън накладихме
Дайменчо в огън хвърлихме.
Докато се Дайменчо опече,
на бате кавал дадохме,
с кавал да си посвири,
пък буля с месал да играе.
Като му бате свитеше,
сълзи кавал обливаха,
Като буля играеше,
сълзи месал обливаха.
Мама Димитри думаше:
- Чедо Димитре, Димитре,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
месата да ти окапят,
душата да не излиза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021