* * *

Хайдушки грях

- Постъкни, мале, огъня,
че ела седни при мене,
при мене, при главата ми,
да ти се окам, оплаквам
от мойте, мале, грехове,
грехове, мале, бядове.
Царят гат войски сбираше,
писаха, кого писаха,
мене най-напреж писаха,
я им бех керванбашия.
Сторихме вяра и клетва
и верен каул вързахме -
когото стигнем и срещнем
под калъч да го туриме.
Та на път, мале, срещнахме
моята мила сестричка
с нехино мъжко детенце.
Та и детето обвзехме,
Обвзехме, та го заклахме,
че го на ръжен набихме,
та го на огън печахме.
Таткото, мале, въртеше,
майка го, мале, мажеше,
мажеше и говореше:
- Печи се, печи, Богданчо,
голямо момче да станеш
като вуйчо си Богдана,
Богдана, баш хайдутина!
А че ги сила силихме
да вземат да го изядат.
Таткото яде, поглъща,
майката яде, не поглъща.
А майка си му думаше:
- Сине Богдане, Богдане,
са лежиш девет години
и още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021