* * *

Хайдушки грях

Тръгнала й мама със сина,
със сина за манастира.
Вървели, що са вървели
минали гора зелена
стигнали поле широко.
И манастира се й прогледнал,
прогледнал и се й залюлял
залюлял и се й затворял.
Мама Стояна думаше:
- Казвай, сисе, грехове.
Стоян мама си думаше:
- Че кой по напред да кажа?
Когато бях върл хайдутин
хайдутин, мамо, войвода
мойта сестра Миленка
цяла си сватба водеше.
Аз си заповед издадох
всичките да спрат.
Годеника вино даваше,
булката пари белеше.
На всичките вино дадаха,
до мене вино не стигна.
Всичките дари дариха,
до мене дари не стигна.
Че мене ме гневно догневя
тогаз си заповед издадох
всичките да ги изловят
да ги изловят, избият
двамата млади да останат
на едно дърво високо,
високо дърво клонато;
да ги живи вържят
да се виждат - не стигат.
Девет са години минали
и аз от там пак минах,
на тяхното място лозе лозили
и грозде вързало.
Тогаз ази песегнах
грозде да си откъсна.
Тогаз ми са свиха краката,
още ръцете.
Тогаз го й майка му проклела:
- Малко ти е, сине, туй
очите да ти изтекът.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021