* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше,
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
как лежиш, още болееш,
майка не те е питала
от какво ти е болестта?
Стоян си майци продума,
продума и покахъри:
- Помниш ли, майко, сушата,
а след нея кишата,
и след кишата, майко, гладното.
Тогаз се хора пръснаха,
кой овчар, кой говедар,
по чужди села тръгнаха
хлебеца да си изкарват.
А пък аз, майко, отидох
на хайдутите войвода.
Като се, майко, събрахме
до седемнайсет юнака,
вярна се клетва заклехме,
когото срещнем най-напред,
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним.
Кога си на път тръгнахме,
минахме поле широко,
като го, мале, минахме,
в гората сватба срещнахме.
Булката дари дарява,
всекиму вино подава
за мене вино не стигна,
нито ме дари надари.
Че ми се присмя дружина:
- Стояне, млади войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарове?!...
Тогаз се, мале, ядосах,
всички сватбари изтребих,
само си, майко, оставих,
булката с младоженекът.
Но тях ги, майко, разделих,
на две ги дървета завързах,
да думат, да се не чуват,
да гледат, да се не виждат...
Ходихме, майко, обирахме,
цели ми девет години,
на десетата си кярове делихме.
Като се назад повърнах,
през тази гора зелена,
дето бяха завързани
булката и младоженекът,
до две ми лози израсли,
и си върхове събрали,
бяло си грозде родили,
и се на грозде наядох.
Като се с грозде наядох,
лозите, майко, отсякох;
тогаз ме глава заболя
и люта треска затресе.
Мама Стояну продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката,
най-мъничката, най-обичаната.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021