|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
онази година сушава,
тогаз се ние събрахме
все млади, отбор юнаци,
на юнашката механа
да ядем и пием.
Мен ме войвода избраха
и се люто заклехме
кой кого стигнем да колим
и кого срещнем да убиваме.
Минахме поле широко,
настана гора зелена.
Сред гора зелена- поляна широка,
сред поляна-дърво високо.
Там си, майко, найдохме
моята сестра Елена
с мъжко дете на ръце.
Чудихме се, майко, маехме,
ако ли дете убием
майка за дете ще плаче
или пък майка убием,
детето ще плаче.
И най-после решихме,
та и двамата убихме.
Затова съм, майко, греховен
и тежка мъка налегна.
Майка Ивана думаше:
- Синко Иване, Иване,
ако си сестра и внук убил
девет години да лежиш,
от място да не се мръднеш,
че си злодец стана,
да убиваш твоите мили родове.
Ставерци, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|