* * *

Хайдушки грях

- Синко Стояне, Стояне,
тая девета година
откакто си болен легнал,
мама те не е питала
да не ми бъде греховно.
Стоян на майка продума:
- Кога бе турско размирно,
бях на хайдутите войвода.
Вървяхме поле широко,
настана гора зелена,
сред гора нови кошари,
кошари пълни с агънца.
Дружина мирно ми мина,
аз си мирно не минах,
а си кошари запалих.
Като кошари горяха,
вътре агънца блееха,
на небе се екот вдигаше,
долу се земята тресеше.
- Синко Стояне, Стояне,
ако си това извършил,
девет си години лежал
и още девет полежи,
мама ще да те погледа.
Стоян на майка продума:
- Мале ле, стара майно ле,
това съм, мамо, извършил,
па се назад върнахме,
па дойдохме в село Койнаре,
в койнарските гробища
и си гробове сделихме.
Кому гроб, до кому два,
а мене до три гроба,
та да ги мамо, разрина
и имане да им обера.
Аз първия разринах
и то бе млад момък,
аз подкапника видях,
ален подкапник си откачих.
Кога втория разринах,
то беше млада невеста
с вити гердани на гуша
и си ги, мамо, и тях взех.
Кога третия си разринах,
то бе малко момиче,
с три върви жълтици,
аз ги, мамо, и тях взех.
Майка Стоян продума:
- Ако си, синко, това извършил,
девет си години полежал,
аз ще те девет години гледам,
кост по кост да се разнищиш,
мама в гроба да те намете.
Млад момък му бил мил братец,
невеста-мила снахица,
па момата е мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021