* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
девет години ка лежи,
изгнои девет постилки
и девет нови завивки,
девет шарени ястъци.
Майкка Стояну говори:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
изгнои девет постилки
и девет нови завивки,
девет шарени ястъци -
мама те не е питала,
да ми не бъдеш греховен?
Нето, Стояне, умираш,
нето се с душа разделваш!
Стоян майце си продума:
- Греховен, мале, та не ли,
коги бех, мале, млад ерген,
аз ходих, мале, млад хайдук,
три годин ходих млад хайдук,
нищо си не спечелихме.
Тръгнахме да си дойдеме;
настахме гора зелена,
в гората нова кошара,
кошара, пълна с агънца.
Дружина мирна седеха,
азе си миром не седех,
па си кошара запалих.
Кошара, мале, гореше,
триста агънца блееха,
триста са овци ръгнале,
триста са клетви хвърлиле,
все ги на мене турнале;
овчаре тичат и виккат -
дали ме не са проклеле?
Оттам си, мале, вървехме;
коги си гора минахме,
настахме поле широко.
В полето видох ограда,
ограда, пълна с теленца.
Дружина мирно седеха,
азе си миром не седех,
ми си ограда запалих.
Като ограда гореше,
триста теленца ревеха;
триста са крави ръгнале,
ръгнале, мале, викнале,
триста са клетви хвърлиле,
все ги на мене турнале...
Вървехме, мале, вървехме;
като край село стигнахме,
край село Черноменово,
край село нови гробища...
Натри гробища разделих.
Дружина мирно седеха,
па азе миром не седех,
ми първи гроб си разринах -
извадих, мале, млад момък,
млад момък с червен подкапник.
Извадих сабля френгия,
руса му глава отрезах,
па го на пръстта оставих.
Коги втори гроб разринах -
извадих млада девойка.
Азе га, мале, погледах,
присърнах да га целуна -
тя ми, мале, мирише
на бъзе, на разпарено,
на земя, на паужина...
И ной главата отрезах...
Коги трети гроб разринах -
извадих млада невеста.
На главата й махрама,
на гушата - топ синджир,
топ синджир за пет хиляди;
на ръцете й - двой гривни,
гривните хилядарките.
Обрах й, мале, наниза,
присърнах да га целуна -
тия ми, мале мирише
на бъзе, на разпарено,
на земя, на паужина.
И ной главата отрезах.
Майка му дума, продума:
- Синко Стояне, Стояне,
девет си годин полежал,
и още девет да лежиш,
мама ще да ти слугува -
кошарата, мале, бе наша,
кошарата и оградата;
млад момък, мамо, - мил брат,
млада девойка - сестра ти,
млада невеста - снаха ти!...
Като са тъва казале,
Стоян се с душа раздели...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021