* * *

Хайдушки грях

- Сине Стояне, Стояне,
девет години стана, мамо, ка лежиш,
девет постилки и зной
и девет черги шарени,
да не си, мамо, греховен?
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
Кога бех младо търговче,
като дружина вървехме,
през гора, мамо, минахме,
през гора, мамо, покрай кошари,
кошари пълни с агънца.
Дружина, мамо, миром мина,
ала аз миром не минах,
ами кошари запали,
кошари с малки агънца,
агънца жално блееха.
Дали е, мамо, грех или не е?
И си покрай огради минахме,
дружина пак миром мина,
а аз пак миром не минах,
ами огради запалих
огради с малки теленца,
като огради горе,
теленца жално реваха.
Дали е грех, мамо, или не е?
Покрай село минахме,
дружина пак миром мина,
а аз пак миром не минах,
три гроба изкопах:
първият гроб, мамо, изкопах
с червен подкапник.
Дали е, мамо, грех или не е?
- Сине Стояне, Стояне,
девет години ка лежиш,
още девет ка лежиш,
кога си толкоз греховен!
Та нали това е твойта мила сестрица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021