* * *

Хайдушки грях

Стоян, млада войвода,
събрал ми отбор юнаци
хайдутлук да прави,
че ги у черкова занесъл
вярна си клетва да дадат -
като хайдути потеглят,
де когото срещнат, ще го убият,
с кръвта му ще се конкат,
и трупа на хоро ще вземат.
Като тръгнали, срещнали момче с булка,
булката с дете у ръце.
- Ако момче убийме,
булката вдовица остава,
булка ако убийме,
момче вдовец остава,
я дететода убийме!
Млад Стоян се разболял,
девет ми години лежал,
девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавници,
че го запитала майка му:
- Какво си, Стояне, сторил,
че толкоз болен лежиш?
- Като ме питаш, да кажа
какво съм сторил, направил;
като си хайдутлук потеглихме
с моите врени другари,
у черкова отидохме
и вярна си клетва дадохме -
да когот срещнем, ще го убийме,
с кръвта му ще се конкаме,
трупа на хоро ще вземем.
Като из гора вървяхме,
срещнахме момче с булка,
булката с дете у ръце,
ние детето вземахме
вземахме и го заклахме.
С кръвта му се конкахме,
трупа му на хоро взехме.
Майка му го проклела:
- Колкото си лежал, мама,
още толкоз да лежиш,
то нали беше кака ти,
кака ти, мама, и гаго ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021