* * *

Хайдушки грях

Станал Стоян хайдутин
на петдесетмина дружина,
че той им стана войвода
и ги в Балкана заведе.
Хайдушка се клетва заклели:
- Когото срещнем най-напред,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се причестим,
сабите си ще окървавим!
Като из гора вървяха
и са на път срещнали
зетя си сестра си
с тяхната мъжка рожбичка,
те са на гости тръгнали.
Като ги видя млад Стоян,
чуди се какво да стори,
какво да стори, направи -
да не го сестра познае...
Клетва се назад не връща,
че се на турчин направи,
чуди се Стоян, мае се,
какво да стори, направи -
ако заколи зетя си,
сестра му вдовица остава;
ако сестра си заколи,
детето сираче остава!
Че взема Стоян, че взема,
че си детето улови
и му главата отряза,
с кръвта му се причестиха,
сабите окървавиха,
буен си огън наклале
детето в огън хвърлиха.
Стоян си сестра накара,
накара песен да пее,
зетя с кавала да свири,
доде детето изгори.
И тях ги назад повърна
у дома да си отидат.
Че са хайдути тръгнали,
вървели малко, не много,
насред пътя са срещнали,
срещнали сватба голяма.
Булката се е случила
Стоянова кръстничка.
Чуди се Стоян и мае,
какво да стори не знае, -
клетва се назад не връща...
Че си сватбари изклали,
булката и младоженека,
тях са живи оставили;
че двамата ги вързали,
вързали под две бучета,
един срещу друг да стоят,
да се гледат и не стигат.
Ходили, хайдутували
цели ми девет години;
на десетата година
на Стоян на ума минало
да ходят и да се върнат,
на мястото да идат,
дето булката оставили,
булката и младоженека,
да видят к'во е станало.
Като е Стоян отишъл,
и какво да види
две са лози израснали
и върхове си оплели,
и са грозде родили.
Стоян посегна за грозде,
грозде да си откъсне;
кат посегна Стоян към лози,
те се високо вдигнали,
два пъти Стоян посяга,
не можа да си откъсне.
Стоян се люто разгневи
и си лозите отсече,
от лози кърви потекли.
Стоян се лошо разболя,
лошо го глава заболя,
люта го треска разтресе,
разтресе, не го претресе.
Че си у дома отиде,
лежа ми Стоян девет годин,
на десетата година
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
к'ви си грехове направил,
та толкова те Бог наказа?
Стоян на майка си разказа
какви грехове бил сторил;
тогаз го майка проклела:
- Девет години си лежал,
и още девет да лежиш,
че тогава да умреш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021