* * *

Хайдушки грях

Зазими Стоян, Стояне,
петстотин коча югича,
хиляда вакли овчици.
Стоянова майчица,
тя на Стоян думаше:
- Продай си, синко, петстотин,
петстотин да ти останат,
наведнъж да се обагнят,
пак ще хиляда да станат.
Стоян на мама думаше:
- Аз си стадо не давам,
аз съм му, мамо, приготвил
петстотин кола със сено,
хиляда кила ечемик.
Храни го Стоян, гледа го,
до сред го марта изхрани,
таз неделя стадо замряло,
до неделята измряло.
Нито го Стоян колеше,
нито го Стоян дереше,
на ват го купен кладеше.
Най-подир умря коча,
коча, златен рогача,
него на калпак направи
и си на купен поседна.
Извади меден кавал,
кавал му свири говори:
- Овчари, млади кехаи,
хайде хайдути да идем,
аз ще ви стана войвода.
Голяма клетва сторили
на Великия четвъртък -
де кого срещнат и стигнат,
главата да му отрежат,
сабите да си окървят.
Сред пътя срещнал сестра си;
Стоян се изясно провикнал:
- Марийке, сестро Марийке,
сега ли, сестро, намери,
на мама на гости да идеш?
Чуди се Стоян, мая се, -
ако заколи зетя си,
Марийка вдовица ще стане;
ако заколи Марийка,
детето сираче ще остане.
Че реши Стоян, че реши
детето да си заколи.
Стоян Николчо думаше:
- Я ела, вуйчо, я ела,
вуйчо ти кръст не ти е пущал,
вуйчо ти кръст да ти пусне.
Не му кръст пусна,
а му главата отлряза
че си сабята накърви.
Девет години хайдутувал,
сватба иде насреща;
всички почерпили,
на Стоян вино не дали...
Че му се хайдути присмели:
- Стояне, верен дружина,
на тебе вино не дадоха.
А че са младите уловили
на два ги бука вързали -
да се гледат, да се не стигнат.
Ходили, хайдутували,
а че се назад върнали.
Дето били два бука,
две лози израснали
и си върховете стигнали,
черно гроздзе родили.
Всичките откъснаха,
Стоян посегна да откъсне,
лози се нагоре повдигнаха.
Че се люто Стоян разсърди,
че си лозите отсече,
черна кръв от тях потече.
Стоян го треска затресе,
че си в къщи отиде,
девет години болен лежа.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
кажи си, Стояне, греховете.
Стоян на мама думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушат и кишата,
кишата гладна година.
Тръгнахме да хайдутлуваме.
Една си сватба срещнахме,
булката и младоженяка
за два ги бука вързахме;
където бяха вързани,
големи лози израснали
и са грозде родили.
Всичките, мамо, откъснаха,
и аз посегнах да откъсна, -
лоза се нагоре повдигна.
Тогаз се, мамо, разсърдих,
извадих сабя френгия
и си лозите отсякох, -
от лози черна кръв потече...
Стояне майка му думаше:
- Булката и младоженека
бяха буля ти и батьо ти!
Девет години си лежал,
и още девет да лежиш
на Бога душа да не дадеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021