* * *

Хайдушки грях

Лежал ми Стоян, лежал ми,
до осем-девет години, (2)
и десетата половина.
Кости му се разнижая,
по постели попадаха.
Майка му ги в решто сбираше,
и на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
да не си, синко, греховен,
греховен, синко, та много,
кажи ми, синко, грехове,
дано се, синко, оправиш!
Стоян си майка думаше:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога си бехме луди-млади,
кога със вуйчо ми ходехме?
Тръгнахме, майко, тръгнахме,
през поле, майко, широко.
Тамо си, майко, срещнахме,
сестра ми, майко, и зет ми
със мъжко дете във ръце.
Вуйчо ми, майко, говори:
- Кой юнак кье си се найме
да убие сестрата и зетьо?
Никой се, майко, не найме,
да си ги двама убие.
Стоян се, майко, наема
да си ги двама убие.
Вземахме, майко, детето,
във гора го занесохме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021