|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Пошла е Радка да иде
у чичови си на гости,
я при баща си на прошка.
Вървела, що е вървела,
измина гора зелена,
настала поле широко,
сред поле дърво високо.
Седнала Радка под дърво
детето да си накърми,
накърми и преповие.
От оздол идат хайдуци,
най-напред върви Иванчо,
Иванчо, Радкино братче,
той си на Радка думаше:
- Сега ли найде, сестро ле,
у чичови си да идеш
и при баща си на прошка.
Ние сме клетва давали,
че кого стигнем, че колиме,
а кого срещнем, че бесим;
я дай си, сестро, детето,
вуйчо да му се порадва!
И се обърна към изток,
та му главата отряа -
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!
Лабец, дн. Станево, Ломско; на тлаки и седенки (Стоин-ТВ 1928,
№ 3073 - "Погубил сестриното си дете - 3").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|