* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
че лежа Стоя, че боля
цели ми девет години.
Мама му дума:
- Какво си, синко, съгрешил?
Ни умираш, ни оздравяваш...
Стоян на мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата гладното?
Всеки се, мамо, залови
на каква да е работа
и аз се, мамо, настаних
на хайдутите главатар.
Хайдутвувахме, мамо, скитахме,
цели ми девет година.
Като се назад върнахме
вярна си клетва дадохме,
когото да срещнем най-напред,
главата ще му отрежем.
Като се назад върнахме -
насреща ни идат сватбари,
булка с вино черпеше,
черпеше, с дар даряваше.
За мене вино нямаше,
нямаше дари, не стигат.
Ах, че се, майко, разсърдих,
на всички глави отрязах,
само булката оставих,
булката и младоженеца.
В два си бука ги вързах,
два ми бука близнака,
с очи да се не виждат,
с ръце да се не стигат.
Дето беше булката вързана -
бяла е лоза израснала,
бяло е грозде родила.
Посегнах да си откъсна,
(...)
че се, майко, разсърдих,
че си лозата отрязах.
Ясно е кърви рукнало,
че ме в чело попръска,
в челото, между веждите.
Люта ме е глава заболя,
люта ме треска затресе.
Тогава си майка продума:
- Стояне, синко Стояне,
това е била сестра ти,
най-малката сестра, Тодорка...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021