* * *

Хайдушки грях

Ето ми девет години,
как се е Радка женила,
на гости не си й ходила,
на гости и на повратки.
Сега е Радка сторила
у мамини си да иде,
у мамини си на гости,
на гости и на повратки.
Станала й рано в четвъртък,
че се й умила, оплела
и си детенце окъпа,
та че се Радка задяна.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наслали гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец,
до кладенца - бял камък.
Седнали да си починат,
из ръка хляб да си похапнат.
Мъжко си чедо да кърми,
с хубаво име Иванчо.
Кога нагоре погледна,
отгоре идат хайдути,
най-напред върви Радкин брат.
Радкин брат Раде думаше:
- Сега ли, мило, намери,
у мамини си да идеш,
у мамини си на гости,
на гости и на повратки?
През Великата неделя,
на връх Велики четвъртък
и птичката гнездо не вие!
Вярна сме клетва сторили -
де кого видим и срещнем
с кръвта му ще се причестим,
месо нафора ще вземем!
Като зачу Радка таз дума,
таз дума, като зла чума,
търтила й Радка да бяга.
Радкин брат Раде думаше,
с уста й вика - да чака,
с очи й смига - да бяга!
Нал' не се Радка усети,
че я хайдути хванали,
един се други питаха:
- Ако си Радка заколим -
млад момък вдовец остава,
ако си момък заколим -
Радка вдовица остава,
хай' да си дете заколим
с хубаво име Иванчо!
Детето на шиш печаха,
Радка са те накарали,
Радка си дърва събираше
и на огъня носеше,
жална песен пееше,
момък с кавал свиреше...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021