* * *

Хайдушки грях

Юде дойде света неделя хубава,
и една майка един син имаше,
и майка му го пременише,
я сестра му го упасоваше
сос три сребрени пояси,
ча за подат да си комкат.
Тръгнаха да подат на черквата,
я майка му напред хождаше,
я по майка му детенто,
я по детенто девойката,
да отидоха сред черквата.
детенто си повянало
като ябълка цвянанта;
да отидоха покрай черквата,
черквата кирамиди се мяташе;
да влязоха нетре на черквата,
бе онемяли граматицито,
бе услепяли поповито.
Я майка му вели-говори:
- Варай. сину, милин сину,
що грех си сторил ти,
да тъ черквата не на стрексува,
да тъ кирамиди й метнала,
да тъ граматици унимяли,
да тъ поповито услепяли?
Тогай той вели-говори:
- Варай, мале, мила мале,
да ти кажа, не веруваш ти!
Га на покани кир Костандин
на неговата тежка сватба,
да отидох на сватбата,
баш байрактарин му бех,
да отидохме за невястата
сите сватове и кумове,
и всичките юнаци вързаха коньито
за дървето, мале, за яворито;
азе вързах, мале, моя коня
от един гроб, пресен гроб,
да разкопа, мале, коньот ми
сос карфие, мале, сос петали.
И га видях, на пресин гроб
хубава девойка лежиши -
лицето й слънце грееше,
на права ръка, мале, босильок държеше,
я на лева рънка кръст стребрян държеше.
Я прегърнах, мале, я цаливах
мегю двете църни очи,
мегю двете тенки вежди.
Тогай са попяли граматицито,
поповито са прогледали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021