* * *

Хайдушки грях

Майка му говори на Димо:
- Кажи, Димо, кажи, сину,
од що болен лежиш?
Сега има три година,
три година, сину, и половина,
да раскапа, сину, три постеля,
три постеля и три перници.
Я той вели, хем говори:
- Варай, мале, мила мале,
да ти кажа, мале, и прикажа,
що грех азе сторих;
дали господ кабул го чини.
Ний га бехме, мале,
пуста ергени юнаци,
здигнахме зелен байрак,
харамьовахме, мале, вълхьовахме
сос триста ми душа юнаци.
Да отидохме на гора зелена,
по тия чести планини.
Да тръгнахме, мале, по селата,
конак побаркахме,
зулумлук да правиме.
Сите села, мале, конак дадоха,
едно село, мале, конак не даде.
Ниа му се мошне заканихме.
Да отидохме на ден Великден,
гито беха сите избрани
на църква света Мария,
да фатихме, мале, ги затворихме
и да посипахме дребен барут.
Сите, мале, стояха, се чудат.
Азе, мале, луд гидия,
фатих църквата, я запалих.
Свят и мир фатиха да горат,
викаха, мале, цвилеха,
големите като пшели,
малките като агънци.
Оттам, мале, влезохме по селото,
да найдохме една жена лехуса,
де доила мъжко дете.
Сите стоят, мале, се чудат,
ам азе, мале, луд гидия,
го фатих мъжкото дете,
го проврех на раженот
и да навалих силен огън,
да кладох майка му да го врати.
Хем го въртеше и песня да пеи.
И па си шетахме по гора зелена.
Оттам проминаха два младоженти,
да й фатих, мале, ги вързах,
манжот за зелен габер,
я жената за зелена върба.
Три години, ходихме, мале,
и пак оттам проминахме -
манжот е станал тенук кипарис,
жената бе станала бела лоза,
сос бело грозде товарена.
Азе фатих, набрах грозде.
Там лю хапнах, мале,
там ми беше втресло.
Тогай майка му вели:
- Още толку да лежиш, сину,
и па земята да ти не стрекса,
гарвани да ядат твойта снага!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021