* * *

Хайдушки грях

Ичо юнак болен лежи
три година и половина,
да раскапа три постеля,
три постеля и три перница.
Ичо юнак майка си нема,
майка си нема да го гленда,
яла си има сал една сестра.
И на сестра му е додеяло,
него да здига, него да гленда.
И да му вели, хем говори:
- Варай, Ичо, мили брате,
кажи, Ичо, кажи, брате,
що грех имаш, братко?
Я да умриш, я да станеш.
Я той й вели, хем говори:
- Варай, сестро, мила сестро,
да ти кажа, хем прикажа.
Нъй га бехме харамие,
харамие, хем зулумджие,
шетахме по гора зелена
сос трийсе юнаци.
Сите села леб на носеха,
леб на носеха и агънци,
едно село Аврет-Исарско
той леб ни на носеше,
нито леб носи, нито нищо.
Юде промина през назе
селскиот коджабашие,
да на Солун хазна носеше,
тогай, сестро, азе го фатих
та му сечах двете ръци,
двоте ръци и двете нозе,
та му извадих и двете очи.
Я дружина моя, сестро,
навалиха силен огън,
та азе го фатих, сестро,
жив на огъньо го испекох.
Тогай Ичо още речта не дорече,
на нему душа му излезе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021