* * *

Хайдушки грях

Е бре Илия, ти луда гидия,
е бре, чул си, или не си,
пиле пее на гора зелена,
кой го чуе, болен лежи,
кой по два дни, кой по три дни.
Ка го дочу, е бре, Илия,
е бре, Илия, ти луда гидия,
та си лежал мало много,
мало много три години,
да си раскапал три постели,
три постели и три перници.
И на майка ти е додяло
да здига, да те отбриша,
да ти припашува, разпашува,
да му вели-говори:
- Варай, сину, милин сину,
кажи, сину, що грех имаш,
я да умриш, я да станеш.
Я той вели хем говори:
- Варай, мале, стара майко,
що човек съм грех да имам.
Нъй га бехме луди млади,
аджамие и харамие,
да ходихме на гора зелена.
Дек си дойде ден Великден,
да излезохме доле на полето,
доле на полето на една църква.
Там си найдохме до два гроба.
до два гроба, пресна гроба.
Никой од нас се не наемна,
да разкопа до два гроба,
азе сирак се наемнах,
да разкопах до два гроба.
На единию гроб имаше
една млада невяста,
я на другийо гроб имаше
една прелична девойка.
Ги прегърнах, мале, ги цаливах.
Я майка му вели-говори:
- Бре Илия, мили сину,
тая беше твойта снаха,
я девойката бешо твойта сестра,
твойта сестра Ивдокия.
Тогай майка му прекълна:
- Варай, сину, мили сину,
От Бога ти да найдиш,
дано ти устрели, сино лю,
да така душа да придадеш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021