* * *

Хайдушки грях

Търнала майка, търнала
нах манастиран да иде
със сина, майка, Стояна.
Станаха, та ми търнаха,
кървава роса заросе.
Колконо близо наближат,
манастиран са възлюле,
дървье и камънье западат.
Майка Стояна запита:
- Сино Стояне, Стояне,
казувай, сино, грехове,
какви си другош правило
на луди млади години!
- Мале ле, мила мале ле,
нищичко не съм правило.
Другош, ага бе хайдушко,
хайдушко и харамлишко,
и я бех върло хайдутче,
със хайдутене ходехме,
деня във гора седяхме,
нощя по друмя ходехме,
царска хазния чекахме.
Не мино царска хазния,
ем мино млада невеста
със три стотини сватове.
Пуснаха дара да дарот,
до мене даро не стигна;
пуснаха чаша да служот,
до мене чаша не стигна.
Пък мен се люто разсорди,
помокнах сабе огнено,
погубих триста сватове,
остана сама невеста,
невестана със зотен.
Чудих се, майчо, мислих са
какво да правим невестана,
невестана със зотен.
Та че хи, майчо, отведах
в честана гора зелена,
та хи оковах, овързах
о двана бука близнака,
със ръка да се не стигат,
ни с ръка, майчо, ни с нога,
със очи да се не гльодат.
Че ходих, майчо, как ходих
тамън ми девет години.
На деветата година, мале мо,
ми падна, мале ле, да ида,
да ида, да хи обидам.
Ага си, майчо, отидох,
юнак бе чешма шарена,
бистра бе вода текнала;
мома бе лоза израсла,
връх чешма са бе извила,
черно бе грозде родила.
Черно са грозде наедах,
напих се вода студена
и оттогав се разболех.
- Сино Стояне, Стояне,
ти ку си това правило,
девет години как лежиш,
още девет да лежиш,
девет постелки да сдереш,
та да ми станеш, сино льо,
през пръстен да се пронижеш,
на перо да се препинаш,
със сламка да се подпираш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021