* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
та леа, колко полежа,
тамън за девет години -
от болест лежи, не станва,
нито умира, оживя.
Майка Стояну викаше:
- Стояне, сино Стояне,
сега ми стана, сино лю,
до деветина години,
как ми се болен разболя;
нито оживяш, умираш,
за теб се дерман не найде.
Стани се стьогни, сино лю,
нах манастиран да идем,
тама дано найдем лякове.
Станаха, та ми тьорнаха.
Вървели, колко вървели,
колконо близо наближат,
манастиран се възлюля,
кървава роса зарося,
дървье и каменье залетя.
Майка Стояна питаше:
- Стояне, сино Стояне,
казувай, сино, грехове,
какво си другож правило
на луди-млади години?
Стоян на майка викаше:
- Мале ле, стара мале ле,
нищичко не сом правило.
Другож, ага бе хайдушко,
хайдушко и харамлийско,
и я бях ворло хайдутче,
та със хайдуте ходехме.
Дене във гора седяхме,
та се във гора криехме;
ноще по друме ходехме,
царскине хазни чакахме.
Тьорнах през гора зелена
царскана хазна да чакам,
че срьощнах млада невеста
със три стотини сватове,
със девет зълви лефтери
и дванайсте девери.
Пуснаха вино да чорпят -
до всички вино сосало,
до мене вино не соса,
до мене чаша не стигна.
Метнаха даре да дарьот -
до всички стигна дарове,
до мен даре не стигна.
Мене се люто разсьорди,
помокнах сабя огнена,
погубих триста сватове.
Остана само невеста,
невестана със зьотчекан,
и те се зад кон криеха
и ми се жално молеха:
- Остави лю нас, хайдутче,
че сме еднички на майка
и петумнички на баща -
да ходим, да приказваме
какво ми има по светос!
Чудих се, майчо, мислих се,
какво ли да хи направя,
та че хи, майчо, отведох
в честана гора зелена,
та хи оковах, овързах,
у двана бука близнака -
със ръки да се не стигат,
със очи да се не гльодат.
Та ходих, майчо, как ходих,
тамън за девет години.
На деветана година
молим ми падна да мина,
та реках да хи обиде.
Ага си, майчо, отидох
до двана бука близнака,
какво да видя, майчинко!
Мома бе лоза израсла,
ваз чешмьо се бе вазвила,
черно бе грозде родила.
Юнак бе чешмьо шарена,
бистра бе вода текнала.
Черно се грозде наядах
и пийнах вода студена,
че ме на корем заяде -
оттогав легнах, не станах.
Майка на Стоян викаше:
- Стояне, сино Стояне,
ти ко си това правило -
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!
Та да ми станеш, сино лю,
през пръстен да се провираш,
във перо да се препинаш,
със сламка да се подпираш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021