* * *

Хайдушки грях

Заженил ми се й млад Стоян,
от далек булче да вземе.
Три дни са яли и пили,
в събота рано раниле,
в неделя за булка тръгнали.
Мечката на пътю лежеше.
Га се със булка върнали,
мечката страшно ревеше.
Сватбари се изплашиа (2)
и се й сватбата възпряла.
Иванчо пехливанино
той на сватбари думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
я постойти, та чакайте,
я щях си дома да ида,
да се хубаво пременя
с мойто кюрче хубаво
от девет кожи мечешки,
с моето герджик калпаче
от три ми кожи мечешки.
Мама Иванчо не пуща:
- Седи, Иванчо, не ходи,
лошите кърви жа патиш.
Иванчо мами си не слуша.
Той се хубаво премени,
накриви герджик калпаче
и си сватбата присрещна,
и се с мечката сборили,
та се й борили, трошили
три дни ми и три вечера.
Дето мечката хванеше,
кървави меса късаше.
Дето Иванчо хванеше,
кокали с жили вадеше
Иванчо пехливанино
като си плесна ръцете,
девет го боя издигна,
та га в земята удари
и си на мечки думаше:
- Мечке ле, мечко стръвнице,
девет съм мечки утрепал,
я ти жа бъдеш десета.
И кожата й е одрал,
и га на рамо преметнал.
Иванчо пехливанина
напред сватбата вървеше.
Всичките вино дадаха,
всичките дарба дария,
на Иванчо вино не стигна,
на Иванчо дарба не дадоха.
Иван се люто разсърди,
като си измъкна сабята,
га се наляво размахна,
изсяка мало й голямо,
га се направо разглахна,
всичката сватба кайдиса,
току остави, остави
булката и младоженека.
Че ги заведе, заведе
във гора, във глушинето,
назад им ръце овърза,
да не се с ръце достигат,
да не се с очи поглеват
и пак си Иванчо отиде.
Девет го годин нямало,
на десетата година
Иванчо се назад върна,
право във гора отиде -
булката и младоженека
станали са два китюка,
черно са грозде вързали.
Иванчо грозде откъсна,
откъсна, та го изяде,
клето го сърце заяде,
клета го глава заболя,
Иванчо в постеля полегна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021