* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
от тежка болест безцерна
та лежа Стоян тъгува
цяли ми девет години.
Стара го майка питала:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години ми лежиш
не те е майка питала
от какво ти е болестта.
Стоян на майка думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
знаеш ли, мале помниш ли
онези гладни години,
когато беше сушата.
Ние се мамо събрахме,
събрахме се и се набрахме
с моята вярна дружина
в оная юнашка механа,
вярна си клетва дадохме -
кого стигнем и сретнем,
главата да му отрежем.
Навред села отидохме
и много хора наклахме.
Кога се назад върнахме
и в нашето село дойдохме
нашите, мамо, селяни,
живи се в гроб закопали
ние се по гроб делихме,
на всеки се по гроб падна,
ала на мене три гроба.
Първият като разкопах,
млад момък, мамо, излезе,
три месеца откак е сгоден,
три деня откак е венчан;
той ми се много молеше
главата да му не режем,
но аз му глава отрязах...
Вторият като разкопах,
млада невеста излезе;
тя ми се много молеше
главата да й не режем,
но аз си глава отрязах.
Третият като разкопах,
млада шаферка излезе;
тя ми се много молеше
главата да й не режем,
но аз й главата отрязах.
- Проклет да си, синко, и проклет,
това е, синко, твоя брат,
твоя брат и твойта снаха,
и твойта мила сестрица.
Девет години си лежал
и още девет да лежиш,
па тогава, синко, да умреш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021