* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян,
та й лежал Стоян, та й болял
токмо ми девет години.
Стояновата майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ето ми девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
майка не те е питала
от какво лежиш и болиш.
Стоян майка си думаше:
- Стани ми, мале, духовник,
да си грехове прикажа,
от какво лежа и боля.
Знаеш ли, мале, помниш ли,
като бе, мале, размирна,
размирна, тежка година,
несмирна, мале, дружина.
Сбрахме се триста юнака,
вдигнахме девет байрака.
Като надолу ходихме,
надолу, мале, из Влашко,
вървяхме доде вървяхме,
на път си сватба срещнахме,
голяма сватба болярска,
с много кумове, сватове.
Най-напред върви кръстница,
в десна й ръка бъклица,
в лява й чаша сребърна
на си юнаци й заляла,
заля им вино червено,
на мене, мамо, не наля.
Дружина ми се присмяха:
Стояне, добър юнако,
сладко ли беше виното?
Мене ми, мале дожаля,
че се назаде повърнах,
че си сватба пристигнах.
Че дръпнах сабя наляво,
кога надясно погледнах -
остали булка зетя.
Те ми са много моляха
и ми ръка целуваха,
ръката и коляното:
- Остави назе, юначе,
остави не ни погубвай,
да ходим, поменуваме,
юнаштво да ти хвалиме.
Пък аз ги, мале, не слушах,
поведох булка и зетя,
че ги в гората заведох,
намерих дърво два брата,
че там ги, мамо, привързах,
със очи да се не виждат,
със ръце да се не стигат,
че там ги, мамо, оставих.
Ходихме девет години,
като се назад върнахме,
отидох да ги видя.
Израсли лози винени,
дето от момък лозата,
черно си грозде родила.
Дето от мома лозата,
бяло си грозде родила,
че на лозини събрали,
събрали, още преплели.
Посегнах да си откъсна,
че гроздето се издигна.
Извадих ножче ханджарче,
да си лозата прережа,
тогиз ми лоза продума:
- Стояне, добър юнако.
Не ми лозата прерязвай,
не ми гроздето откъсвай.
Не ти ли стигна, Стояне,
дето нас млади погуби.
Ръката да ти изсъхне,
да легнеш болен да лежиш,
девет постелки да изгноиш,
и още десет завивки
масата да ги угният.
От там като се завърнах,
люти ме трески втресоха.
Майка Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
девет постелки изгнои
и девет, синко, завивки.
Да даде господ, Стояне,
и още девет да лежиш,
да ти месата угният,
да ти кокали подрънкат,
като ми кило орехи
и половина лешники,
със стълба в гърне да влазяш,
със игла да си подпираш,
игляни уши да минеш,
на Богу душа да дадеш.
Дор майка му издума,
Стоян се с душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021