* * *

Хайдушки грях

Пропеа пиле у гора,
та що го чуло лежало,
кой лежа два дни, кой - три дни,
а Стоян лежа три годин.
Та го е майка водила
по църкви на изповедало,
па си го църкви водила,
съде не го е водила
на Германскио манастир,
и там го майкя поведе.
Като са пришли при църкви,
сам се манастир затвори,
затвори, та па заклопи.
Па се събраха попове,
попове и игумени,
та са четали, метали,
ега се църкви отвора.
Нестели да се отвора,
па са питали млад Стоян:
- Маре Стояне, Стояне,
Стояне болен юначе,
я си изкажи грехове,
ега се църкви отвора!
А Стоян не сте да каже.
А они тогай казуя:
- Бре, Стоянова мийчице,
я си попитай млад Стоян,
ега си кажа грехове,
ега се църкви отвора!
И она го е питала:
- Сине Стояне, Стояне,
кажи си, сине грехове,
ега се църкви отвора!
И Стоян си тогай казува:
- Грехове, мале, та много!
Знаеш ли, мале, памтиш ли,
кога бех млада войвода
по тая гора зелена
със седемдесет дружина,
минахме гора зелена,
найдохме вити егреци,
сите си мирно минаха,
я, мале, мирно не минах,
нъло погубих овчарче.
Се ми дружика думаха:
Маре, хайде Стояне!
Азе ги, мале, не слушах,
нъло запалих егреци,
егреци с млади агненца.
Като егреци гореа,
небеса пламик биеше.
Като си агненца блеяха,
сама се Бога заплака,
низясно небе дъжд хвана,
та ясен огън угаси.
И още имам да кажа.
Като низ гора слезнахме,
ойдохме село Гьоргево,
гергьовци сватба правеха,
и нас, ни мале, сретнаха
и нам пиене даваха,
и нас си, мале, гостиха.
Като си, мале, пойдохме,
сите си мирно минаха,
я, мале, мирно не минах,
нъло запалих кошари,
та си изгоре невеста,
невеста със младоженя.
И още има да кажа:
- Знаеш ли, мале, памтиш ли,
кога татари минаха?
Сите низ село бегаа,
а я ги, мале, посретнах,
та па се у них умешах,
та станах църно татарче;
ходихме, мале, пленихме,
пленихме, мале, губихме.
През кой села минахме,
горихме, мале, пленихме.
Като се назад върнахме,
като се чуха татари,
се са се живи копали,
се са се под земи скрили.
У нише село дойдохме,
никого не затекохме,
найдохме нови гробища,
гробища, скоро копани.
Татари мирно минаха.
я, мале, мирно не минах,
нъло разкопах единя,
у него беше девойкя
бела-цървена у лице,
руси й коса до пояс,
се на моята прилика.
А она ми се молеше:
- Татарче, църно татарче,
немой ме млада погуби;
те стана тъкмо три годин,
я имах брата по-стара,
се на твоята прилика,
он от татари загина!
Азе я, мале, не слушах,
руса й глава отсекох,
Кога разкопах другийо,
у него беше невеста,
бела-цървена у лице,
руса й коса до пояс.
И она ми се молеше:
- Татарче, църно татарче,
немой ме млада погуби,
три годин ка съм годена,
неделя юнак водила!
Азе я, мале, не слушах,
руса й глава отсекох.
Кога разкопах трекьийо,
у него беше млад юнак
се на моята прилика.
А и он ми се молеше:
- Татарче, църно татарче,
немой ме младо погуби,
три годин ка съм годено,
неделя водих невеста!
Азе го, мале, не слушах,
руса му глава отсекох.
Тогай му майкя казуйе:
- Сине Стояне, Стояне,
щото е било девойкя,
това е било сестра ти;
щото е била невеста,
това е било снаха ти;
щото е било млад юнак,
това е било брата ти!
Та стани, сине Стояне,
три годин, ка лежиш,
и още девет да лежиш
грехове да си отлежиш!
Изповеда се млад Стоян,
тогий се църкве отвориа,
Стоян се с душа разстана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021