Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш,
не те е майка питала
от какво ти й болестта,
да не си, синко, греховен,
я да си кажеш грехове,
майка ще да ги опрости.
Стоян на мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
моите грехове големи,
не мож ги, майко, опрости.
Знаеш ли, майко, помниш ли,
кога беше суша голяма,
подир сушата - и кишата,
подир кишата - карана,
че ни измряха овцете,
петстотин пет останаха.
Че ний се, майко, събрахме,
другари, майко, се млади,
че се чудихме, маехме,
на какъв кяр да тръгнеме.
Най-после, майко, решихме
в гора зелена да идем,
хайдутлук, майко, да вършим.
Кога в гора отидохме,
че ний се, майко, заклехме,
когото срещнем най-напреж,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се комкаме.
Кога в гората влязохме,
отде се, майко, вземаха
сестрата, мари, Марийка
и зетя, майко, Иванчо
със малко дете Стоянчо,
то е на мене кръстено.
Че се чудихме, маехме
кого от тях да заколим,
сестрата да си заколим -
дете без майка ще остане,
зетя да заколиме -
дете без баща ще остане,
че ний си, майко, решихме,
детето да им заколим.
Никой се, майко, не реши,
че аз си вземах ножчето,
че му главата отрязах.
Ходихме, колко ходихме,
че се назаде върнахме,
кога край село отидох,
че там си, майко, намерих
дор три ми пресни гробове.
Първия, майко, разрових,
лежеше младо юначе
със черни чизми на крака,
че аз си, майко, посегнах
чизмите да му отвзема,
гроба се, майко, притвори.
Втория, майко, разрових,
лежеше млада невяста
със бяло було на глава,
със върва алтъни на шия,
че аз си, майко, посегнах
алтъни да й отвзема,
и там са гроба затвори.
В третия, майко, лежеше,
лежеше малко детенце
със златна шапка на глава,
че аз си, майко, посегнах
шапката да му отвзема -
и той се, майко, затвори.
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
първия гроб е сестра ти,
втория, синко, е зет ти,
третия, синко, детето.
Девет си годин ти лежал
и още девет да лежиш.

 


Смолник, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 442 - "Разболял ми се е млад Стоян - 3").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021