|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
Лежал ми Стоян, болял ми,
цели ми девет години.
Че му косата опада, снагата омете.
Стоян си мама думаше:
- Аз съм, мамо, прикован,
да кажа, мамо, да не те лъжа,
девет години хайдутин ходих,
в гори зелени хайдутувахме,
де кого срещнехме - убивахме,
кръвта му пиехме,
тялото му ядяхме.
Когато в гората ходихме
голяма сватба срещнахме,
и сабите, мамо, извадихме,
до един ги, мамо, изсякохме,
останахме булката и зетя,
чудихме се на кого глава да отрежем.
На зетя глава отрязахме,
булката на дърво вързахме,
в гората сама оставихме,
затуй съм, мамо, греховен.
Смолница, Добричко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|