* * *

Хайдушки грях

Майка си сину викаше:
- Сино льо, я мой сино льо,
бре, каква ти е грешкана,
та девет години как лежиш,
та девет постелки додираш?
- Грешкана ми бе, мале ле,
га бехме другош младички,
младички, още глупави,
три бехме млади войводи;
всичкине мирно седяха,
лю я си мирен не седях -
до три ми гроба разкопах.
Първиян беше, мале ле,
до едно младо копиле,
в ръка си пушка държеше;
пушкана рекох да зьомам,
тежка ме трага възъяла,
не можах пушка да зьома...
Вториян гроб га разкопах,
той беше млада невяста,
на ръки пръстен имаше;
пръстенан рекох да зьома,
тежка ме трага възъяла,
не можах пръстен да зьома...
Третиян гроб га разкопах,
той беше млада девойка,
на ръки гергеф държеше
и сърме везмо везеше;
та рекох гергеф да зьомам,
тежка ме трага възъяла,
не можах гергеф да зьомам...
- Сино Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш!
Нува си ми бе, сино льо,
твоено братче по-старо,
вториян си бе, сино льо,
негово булче младичко,
третиян ти бе, сино льо,
твояна сестра Марийка!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021