* * *

Хайдушки грях

Разболял се млад Стоян летос,
през двете недели горещници,
лежал ми Стоян болен ми,
цели ми девет години.
Майка му го питала:
- Синко Стояне, от какво болен лежиш,
да не си нещо грях сторил?
Стоян мама си думаше:
- Помниш ли, мамо, сушата,
сушата, мамо, и кишата?
Тогаз се татко помина
и ти се, мамо, уплаши,
че не можеш ни изхрани,
та взема та ни раздаде -
кой воловар мамо, кой овчар,
а мене даде хайдутин,
на хайдушките войводи.
През Великата неделя,
на Великия четвъртък,
ние се вярно заклехме,
че като из гора тръгнеме,
когото напред срещнеме,
главата му ще отрежем.
Най-напред срещнахме, мамо,
сестрата мамо, Тодорка,
с мъжко дете в ръце
и зетя, мамо, Тодора.
Чудих се мамо, маях се,
ако заколя сестрата -
дете сираче остава,
ако зетя заколя -
сестра вдовица остава...
Ами поисках детето, мамо,
да му се порадвам и погледам
и му, мамо, главата отрязах,
и накарах сестрата дърва да събира,
а зетя огън да кладе и свири...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021