* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян
млад Стоян, млада войвода.
Лежал е Стоян, болял е
цели ми девет години
не умира Стоян, не оздравя.
На десетата година
мама Стояна запита:
- Стояне, синко Стояне
стана ми девет години
как лежиш майка, не умираш
нито умираш, оздрайваш.
Не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта
да не си нещо греховет?
Тогаз и Стоян продума:
- Знаеш ли, майко, помниш ли,
когато беше сушата,
а след кишата - гладното.
Че най се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака
дор седемдесет юнака
дор седемдесет и седем,
че аз им станах войвода.
Ах, че в гората отидохме,
ах, че в гората отидохме
ножове на кръст сложихме
ножове още пищови.
Ах, че се, мамо, заклехме,
когато срещнем най-напред
главата ще му отрежем
ножове да окървавим
дано се сбъдне клетвата.
Отам си, мамо, тръгнахме,
към през гората вървяхме
в гора сватба срещнахме
всички сватбари изклахме
ножове окървавихме
само булката и зетя оставихме.
Ах, че ги, мамо, вързахме
за две ми буки високи,
да гледат, да се те виждат
да викат, да се те чуват
дан могат да си помогнат,
помогнат, да се отвържат.
Отам си, мамо, тръгнахме
ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
На десетата година,
като се назад връщахме
пак през гората минахме.
Като при буки отидохме
дет' булките и зетя вързахме
какво да видя майко бе -
дор две ми лози обрасли
и върховете си заплели
и бяло грозде родили.
Че аз се, мамо, присегнах,
ах че си гросде откъснах,
откъснах та си похапнах.
Люта ме глава заболя,
заболя, не ме отболя.
Люта ме треска затресе,
затресе не ме претресе.
Тогава майка му продума:
- Стояне, синко Стояне
девет години как лежиш,
лал лежиш и не оздравяш
и още девет да лежиш
да лежиш, да не оздравяш.
Булката беше сестра ти,
сестра ти най-мъничката,
когат' почина баща ти,
дет' я храненца дадохме.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021