* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
от тежка болест безцярна,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
девет години минаха
как лежиш, синко, болееш,
не съм те, майка, питала
от какво ти е болестта.
Стоян мами си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата
сушата глад не углади,
ала кишата углади.
И ний се събрахме, отбрахме,
дур седемдесет юнака,
вяра и клетва сторихме
за пръв път кого срещнем и стигнем
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се комкаме,
с трупа му нафор ще вземеме,
като си, майка, тръгнахме
минахме поле широко,
набихме в гора зелена,
и сред гората срещнахме
зетя и сестрата Стоянка,
мъжка си рожба носеха
у дома на гости идеха,
сестрата носи детето,
пък зетя носи питата
и ний се, мамо, чудихме
сестрата да си заколиме,
зетя млад вдовец ще остане;
зетя да си заколиме,
сестрата млада вдовица.
Най-после, мамо, решихме
да си заколим детето,
че те са млади и двамата
и друго дете ще стигнат.
Аз си детето поисках, майно ле,
да го помилвам,
аз не го, мамо, помилвах,
но му главата отрязах.
Буен си огън сторихме
баща му го накарахме
да върти, да го опече,
а майка му накарахме,
да пее, да ни весели,
тя не запя песен юнашка,
най-запя песен хайдушка:
- Стояне, братко, Стояне,
да даде Господ, Стояне
ти да се болен разболейш,
девет години да лежиш
девет постелки да изгнийш
и девет пъстри възглавници.
И аз се, майко, разсърдих
и нейна глава отрязах
зетя го със нас вземахме
и той хайдутин да стане.
Оттам си, майко, тръгнахме
срещнахме сватба голяма,
булката дари дарува,
сватове с вино черпеха,
за мене дари не стигнаха
и виното се привърши.
Аз пак се, майко, разсърдих,
извадих сабя френгия,
докат се наляво завъртях,
доде са обърна надясно,
само младите останаха,
тях ги двамата улових,
сред ги гората занесох,
за два ги бука завързах,
да гледат да се не виждат,
да викат да се не чуват,
ходихме, хайдутувахме,
цели ми девет години,
на десетата година,
аз се наназад повърнах
през нея гора пак минах
и на него място отидох,
там две лози израсли винени
и върховете си оплели,
и бяло грозде родили,
че аз си, майко, посегнах
от грозде да си откъсна
то се нагоре политна,
тогаз се, майко, разсърдих
и двете лози отрязах,
от лози кърви потече
и от тогаз се болен разболях.
Майка му тогаз казала:
- Стояне, синко Стояне,
девет си години ти лежал
и още девет да лежиш,
с метлата да те измета,
с лопата да те изхвърля,
дето си заклал сестра си,
сестра си, още детето,
и дето си заклал брата си
и млада булка под було,
девет години как стана,
брат ти за булка отишъл
още го няма никакъв.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021