* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино льо, холан, Стояне,
станало й девет години
как лежиш, холан, не можеш;
веш мама не те й питала
от какво лежиш и болиш -
дали й от Юда, от чума,
или й от дребна сипанца?!
- Милинка моя мамо льо,
кога ме питаш, да кажа,
да кажа, да ти не скрия -
нито й от чума, от Юда,
нито й от дребна сипанца...
Знаеш ли, мамо льо, помниш ли,
като надолу ходехме,
надолу, мамо, по крайлък?
Сред гора сватба срещнахме;
най-напред върви кръстника,
кръстника със кръстничката,
червено вино заливат;
на вси юнаци заляха,
на мене, мамо, не заля...
Юнаци ми се присмяха:
- Стояне, наша войводо,
сладко ли беше винцето,
винцето, кръстничиното?
Мене ме, мамо, догневя,
че се назаде повърнах,
че си сватбата достигнах,
достигнах, че я посякох.
Току, мамо льо, остали
зетя, мамо льо, и булката.
Че ги, мамо льо, поведох,
че ги, мамо льо, заведох,
дето ми птичка не хвърчи,
дето ми челяк не ходи,
че ги, мамо льо, аз вързах
у едно дърво буково -
с окум да се не виждат,
с ръкум да се не стигат,
че ги, мамо льо, оставих.
Ходих, мамо льо, що ходих,
че ми на ума хрумнало
да ида, да ги обида;
и тий ми, мамо, изникнали
дур две ми пръчки лозови -
едната бялата лоза,
другата черната лоза.
Със дясна ръка посегнах
да си гроздици откъсна -
дясна ми ръка изсъхна;
и със левицата посегнах -
и тя ми, мамо, изсъхна!...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Сино льо, холан, Стояне,
веш девет годин да лежиш,
девет постелки да изгноиш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021