* * *

Хайдушки грях

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, олум, как болиш;
девет си плъсти изгноил,
и девет нови възглавки,
и три ми пъстри губера.
Макя те не е питала,
че от какво ти й болестта -
дали й от млого грехове,
или й, олум, от Бога?
Стоян майци си думаше:
- Мор, мане, мор, мила мане,
нали ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя,
че от какво ми й болестта -
знаеш ли, мане мо, повниш ли,
когато беше кишата,
подир кишата - сушата,
подир сушата - зла зима,
зла зима, гладна година?
Хранихме, дорде имахме;
кърмихме, дорде имахме;
че ни се свърши хранило,
хранило, мане, кърмило,
че ни овцете измряха,
подир овцете и кучета.
Че се събрахме, отбрахме,
от дванайсет къшли овчари
с по една кука желязна,
че се чудихме, маяхме
на каква кяра да идем,
на каква кяра-занаят.
Че си хайдути излязохме,
мене войвода гудиха.
Вяра се клетва хванахме -
когот на път срещнеме,
ножове ще си накървавим.
Силна си сватба срещнахме -
кума най-напред вървеше,
жълта бъклица носеше.
Доде до мене ред дойде,
и виното се довърши,
че си сватбата замина.
Дружина ми се присмяха:
"Стояне, наша войводо,
сладко ли беше виното
от кумовата бъклица?"
Мене ми жалба дожаля,
още ми гнява догневя -
силна си сватба достигнах,
че си сватбата посяках,
че си булката остана,
булката и младоженека.
Че ги, мане мо, поведох,
че ги, мане мо, заведох,
в една ми гора зелена,
дето си челяк не ходи,
дето си птичка не хвърчи.
Че ги, мане мо, вързах,
у два бука, дор два близнака -
със очи да се не гледат,
със ръка да се не стигат,
да викат, да се не чуват.
Че ги, мане мо, оставих;
ходихме девет години,
ходихме, хайдутувахме;
на десетата година,
тогиз се назад върнахме.
Наум ми дойде зарад тях -
да ида да ги погледна.
На младоженека на мястото -
тънка си елха изтекло;
на булката на мястото -
бяла си асма изтекло,
бяло си грозде родило.
Аз си от гроздето откъснах,
едно си грохче изядох -
люта ме глава заболя,
по-люта треска разтресе,
от тогиз, мане, и до днес...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
тя беше твойта сестрица!
Лежал си девет години,
и още девет да лежиш!
Да даде Господ, Стояне,
на пара турски да седнеш,
през пръстен да се препъхваш!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021