* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
че лежал още, че болял
цели ми девет години,
десет постели изгнили
и девет пъстри възглавки,
че му косата олети
и му косата окапа.
Стоянова майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет години
как лежиш, синко как болкш
не съм те, мама, питала
какво си толкоз прегрешил,
че та е Господ наказал?
Стоян мама си думате:
- Знаем ли, мамо, помниш ли,
кога беше сушата,
подир сушата - кишата,
зла зима, мамо, настани,
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха
и кучетата избесняха,
че ний се, мамо, събрахме,
от девет села кехаи
едни си думи питахме,
най-подир, мамо, рекохме,
хайдутлук, мамо, да хванем,
пък аз да им стана войвода.
Че ний се, мамо, събрахме
на Великия четвъртък
вярна се клетва заклехме,
който най-напред срещнеме
главата да му вземеме
сабите да си накървим.
че аз ги, мамо, поведох
минахме, поле широко
поехме гора зелена.
Сред гора, мамо, срещнахме
моята сестра, Калинка,
със мъжко дете на ръце
и мъжът й, майко, със нея.
Че ние се, майко, чудехме
на кого главаа да вземем -
ако мъжът й заколим
сестра вдовица ще остане,
дете сираче ще остане,
ако сестра си заколим
дете сираче ще остане
мъжът й вдовец ще остане.
Най-подир, мамо, решихме
детето да си заколим.
От ръце й дете вземахме,
че му главата отрязахме
и си сабите окървихме.
Сестра ми не ме познава,
но жално, мамо, плачеше
и ме люто кълнеше -
девет години да лежа,
девет години да тежа.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021