* * *

Хайдушки грях

Мама на Богдан думаше:
- Синко Богдане, Богдане,
станало е девет години,
как лежиш синко, как болиш,
не те е мама питала,
от какво ти е болестта,
дали нещо бедовен
или си, синко, греховен,
че майка да те заведе
на Бачковския манастир!
Че впрегна мама колата,
отиде в зелени чаири.
Накоси сено чаирско,
че му дебело постлала.
Тръгнали за манастир
да идат, още да стигнат,
кога до манастир отишли,
вратите са затворили,
кандилата изгаснали!
Мама на Богдан пак дума:
- Я казвай синко, грехове.
Богдан майка си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата и кишата, -
зла зима, гладна година!
Овцете ни майко, измряха,
кучетата избисняха,
че ний се майко, събрахме,
дор трима верни другари,
вярна си клетва дадохме,
в гора зелена да идем,
когото срещнем най-напред,
жив няма да го оставим.
Решихме майко, тръгнахме.
Кога из пътя вървяхме,
насреща кака и свако
малък Иванчо носеха,
нас на гости идеха.
Че ний се майко, чудехме,
какво да направим, да сторим!
Ако си свако заколим,
кака вдовица ще остане!
Ако си кака заколим,
детето сираче ще остане!
Най си майко, решихме,
набрахме съчки всякакви,
буен си огън накладохме,
детето в огън хвърлихме.
Когато детето печахме,
карахме свако да свири,
а кака майко, да пее!
От тогаз ме глава заболя,
заболя, не ме отболя.
Мама на Богдан пак дума:
- Богдане, синко Богдане,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
тогава синко, да умреш, -
такава е клетва от майка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021