* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години.
девет постелки изгноил
и девет пъстри възглавки.
Че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
що лежиш, синко, що болиш,
станало девет години?
Стоян мама си думаше:
- На тебе да се изповядам
за моите тежки грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
га беше, мамо, сушата,
подир сушата и кишата
зла зима, гладна година
и ми овцете измряха
и ми кучета избесняха.
и ний се, мамо, събрахме
от девет къшли овчари
от десетата гайдари.
Че ний се, мамо, чудихме
каква си кяра да хванем,
коя е кяра най-лека,
най-лека и най-доходна.
Кой знае коса да коси,
кой знае жътва да жъне,
аз, мамо, нищо не зная,
че ний се, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим,
че тя е кяра най-лека,
най-лека и най-доходна.
Мен за войвода избраха,
аз да им бъда войвода.
Че ний се, мамо, заклехме
на пръв Велики четвъртък
срещу Разпетия петък
Най-напред когото срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим,
клетвата да ни се хване!
Че тогаз, мамо, тръгнахме
из тази гора зелена,
на пътя, мамо, срещнахме
кака ми, мамо, и свако
с мъжка рожба на ръце.
Чудих се, мамо, маях се,
кого от тях да заколя?
Свако си ако заколя, -
кака вдовица остава;
кака си ако заколя, -
дете сираче остава.
Най-сетне, мамо, решихме
детето да си заколим,
че го от кака аз поех
и му главата отрязах.
Буен си огън кладохме,
на два го шиша бучихме,
детето, мамо, печахме.
Свако аз, мамо, накарах
да ни с кавала посвири,
а кака, мамо, накарах,
тя да ни песен запее.
Оттам си, мамо, тръгнахме
из тази гора зелена,
на пъти сватба срещнахме,
булката вино залива
и още дарби дарява;
на всички вино тя заля,
на всички дари тя дари,
за мене дарба не стигна,
нито пък вино остана...
Когато, мамо, тръгнахме,
другари ми се присмяха:
- Стояне, наша войводо,
сладко ли беше виното,
тънка ли ти е дарбата?
Че аз се назад повърнах,
всички сватбари посякох,
булката и младоженека
аз ги от пътя отведох,
на два ги бука завързах,
на два ми бука близнака -
с очи да се поглеждах,
с ръце да не се достигат.
Ходихме, хайдутувахме
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме,
пътя ни беше пак оттам,
и аз се, мамо, поотбих
да видя що е станало
с булката и младоженека.
На тези бука близнаци
до две са лози израсли,
върховете им се допрели
и бяло грозде родили.
Всички от грозде ядоха,
аз като, мамо, посегнах,
лози се вдигат, не дават...
Че аз се, мамо, разсърдих
и си лозите отсякох,
от лози кърви тръгнаха
и пак от гроздето ядох;
като от гроздето кусах,
люта ме глава заболя,
лоша ме треска затресе
и до днес не ме претресе
Тогаз го майка прокълна:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш, синко, как болиш
и още девет да лежиш,
ока пшеница да вдигаш
и тежка да ти е и тя,
със сламка да се подпираш
и тя да ти е дебела,
през иглен връх да минаваш
и пак да ти е широко
за тези тежки грехове!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021