* * *

Хайдушки грях

Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне
стана си девет години
как лежиш, синко, как болиш.
Не съм те верно питала
от кво ти е болестта.
Стоян си мамо отговаря:
- Като ме питаш, мамо, ще кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
сушата още и кишата,
пък ти ни, майко, раздаде
кой говедар, майко, кой свинар,
а пък аз, майко, отидох
на хайдути войвода те станах.
Ние се, мамо, събрахмме
около седемдесет юнака.
Голем си кавол сторихме
когото срещнем най-напред
главата ще му отрежем
сабите си да окървавим.
Кат си от село излезехме
в зелена гора влезохме,
насреща сватба идеше,
булката дарба дарява
и всекиму вино налива,
за мен вино не стигна.
Че ми се присмя дружина;
- Сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарбите!
Ази се много ядосах,
всички сватбари изтребих,
сал булката оставих,
булката, още младоженека.
В две ги дървета завързах -
да гледат и да се не видат,
и да думат да се не чуват.
И пак с дружина тръгнахме,
девет години ходихме,
ходихме и обирахме,
накрая си печалба делихме
и назад се върнахме.
Кога се назад върнахме
дей беше, мамо, булката,
булката, още младоженека,
до две ми лози израсли,
черно ми грозде родили.
И ази си, мамо, откъснах,
откъснах и си похапнах,
както си грозде опитах
люта ме глава заболя,
по-люта треска затресе,
до днес не ме претресе.
Майка тогаз Стояну дума:
- Девет годин как лежиш,
още девет да лежиш,
булката беше сестра ти
най-маличката

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021