* * *

Хайдушки грях

Майка Стоян думаше:
- Синко, Стояне на мама.
Стана ми девет години
как лежиш, сине, болееш.
Какво пред бога си сторил?
Стоян си мама продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата
през гладната, мамо, година.
Ние се, мамо, събрахме
до седемдесет юнака.
Вярна си клетва заклехме,
де кого срещнем ще колим,
де кого стигнем ще сечем.
Минахме поле широко,
настана гора зелена.
Срещнахме жена с мъжа си,
мъжко си дете носеха.
Ние се, мамо, чудихме,
ако майка му заколим,
майка му още татко му,
дете сираче остава.
Най-подир това решихме -
детето да си заколим.
И аз го, мамо, взех
от шик на шик хвърляхме,
сетне му главата отрязахме.
От там си, мамо, тръгнахме
и сред гора, мамо, срещнахме
булка и младоженец вървяха.
Ние ги, мамо, вързахме
в два ми бука близнака
с очи да се гледат,
с уста да си думат,
ала с ръце да се не достигат.
Оттам си, мамо, тръгнахме.
Девет години ходихме,
на десета се върнахме
и през това място минахме
дето булката вързахме.
Там е лоза израсла,
бяло грозде родила.
Мен ми се грозде дояде.
Посегнах да си откъсна.
Лоза се нагоре обърна,
че ме по очи одраска.
Аз се, мамо, ядосах
и си сабята извадих,
та си лозата посякох
и черни кърви потекоха
а мен ме треска затресе
и от тогава не ме притриша.
Майка му жално заплака
и на Стоян продума:
- Девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
кокали по земята да дрънчат,
месата ти да окапят,
дето си това извършил.
Дето сте детето заклали
те са батко ти и буля ти,
а пък в гората булката -
кака ти и байчо ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021