* * *

Хайдушки грях

Че се млад Стоян разболя
млад Стоян млада войвода,
лежал ми Стоян та болял
цели ми девет години,
Стояновата майчица
тя на Стояна думаше
Стояне синко Стояне,
станало е девет години,
как лежиш мама как болиш,
мама не те е питала
от какво лежиш, та болиш?
Стоян мами си думаше,
мамо ма, стара майчице,
като ме питаш, да кажа.
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата,
подир сушата кишата,
подир кишата зла зима,
зла зима гладна година,
овцете от глад измряха,
а кучетата побесняха,
че си ги, мамо, сбирахме
и си ги на купа трупахме,
най-подир умря югича,
югича виторогия,
с него купен докладох,
че се на купен покачих
и си високо извиках.
- Кой иска с мен хайдутин,
с мен хайдутин да дойде
Аз ще им бъда войвода.
А че се сбрахме, прибрахме
дванайсе души хайдути,
с мене, мамо, тринайсе.
Вярна си клетва дадохме
когото срещнем най-напред,
ножове да си накървим.
На пътя сватба срещнахме
кума си всички калеса
за мене вино не стигна,
че ми се присмя дружина
Стояне млада войводо,
сладка ли беше виното
от кумовота бъклица?
Ази ме гнева догневя,
а че се назад повърнах
че си сватбари посякох,
само булката остана,
булката и младоженека.
А че ги, мамо, завързах
от две дървета близнаци
със ръка да се не стигат,
с очи да се негледат.
От там си, мамо, тръгнахме
ходихме, мамо, скитахме,
цели ми девет години,
а че си от там минахме,
а че си, мамо, видяхме
две ми са лози израсли
бяло си грозде родили
азе се, мамо, посегнах
бяло си грозде да късам,
лоза се горе издигна,
ази ме гнева догневя,
а че си лоза отсякох.
Тогаз ме глава заболя,
люта ме треска затресе,
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше,
Стояне синко Стояне,
станало й девет години,
как лежиш мама, как болиш
и още девет да лежиш,
тогаз ти душа да излезе,
булката беше кака ти,
младоженека беше свако ти.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021