* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
стана вече девет години,
как лежиш, синко, как болееш.
Да не си нещо съгрешил,
кажи си, мама, грехове,
на кахър да ти помогна.
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
когато беше сушата,
а след сушата кишата
и след кишата гладното.
Ти беше, майко, вдовица
ний бяхме дребни дечица,
че ти ни, майко, раздаде
кой овчар, майко, кой говедар,
а аз си отидох на хайдутите
байрактар.
Че ний се, майко, събрахме
до деветдесет юнака,
всички се вярно заклехме,
де кого срещнем и стигнем
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним.
Най-напред сватба срещнахме,
булката да си дарява
и на всички вино даваше,
за мене вино не стигна,
че ми се присмя дружина:
- Стояне, млада войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим дарите.
А аз се, майко, разсърдих
всички сватбари изтребих,
само булката оставих,
булката с младоженека,
че ги в гората заведох
за два ги бука завързах,
да гледат да се не виждат,
да думат да се не чуват.
И пак дружина тръгнахме.
На десетата година
кяровете си делихме
и си дружина пръснахме.
Аз във гората отидох
да видя, майко, булката,
булката, младоженека.
До две са лози израсли,
върховете си заплели,
бяло са грозде родили.
Аз посегнах да късам
лоза се горе повдигна,
не можах да си откъсна.
И аз се, майко, ядосах,
че си лозата отсякох,
черни ми кърви текоха.
Мама Стояне продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.
Това беше, синко, сестра ти,
сестра ти най-малечката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021