* * *

Хайдушки грях

Тръгнала е мама Стояне,
със сина на манастрира.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Седнали да си починат,
студена водица да си пийнат.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
че става девет години,
как лежиш синко, умираш,
как не те е майка питала
от какво ти е болестта.
Стоян мами си думаше:
- Помниш ли, мале, знаеш ли,
кога на Влашко ходихме
и си гробища превзехме,
превзехме и ги делихме.
Кому се падна един гроб,
кому се падна два гроба,
на мен се падна три гроба.
Разкопах, мамо, първи гроб -
във него млада невеста.
С кофар чопрази на кръста,
нацедох се да ги обвзема,
замя се вдаде - не даде,
не даде да ги обвзема.
Разкопах, мамо, втори гроб -
във него младо юначе,
на ръка, мамо, злат пръстен.
Наведох се да го извадя,
земя се вдаде - не даде,
не даде да го обвзема.
Разкопах, мамо, трети гроб,
във него, мамо, млада девойка,
със бяло було на глава.
Наведох се да я целуна,
земя се вдаде, не даде,
не даде да я целуна.
Устните ми се спукаха,
три капки кърви капнаха.
Стояновата майчица,
тя си Стояна кълнеше:
- Стояне, сине Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021