* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне.
Стана ми девет години,
както все лежиш, майка,
все лежиш, майка, все болиш.
Девет постелки си износил,
и девет басмени възглавки.
Я стани, мама, да идем,
на Свети Госки манастир.
Свещица, мама, да си запалиш,
и на Бога да се помолиш.
Вървели, що са вървели,
до манастир допрели.
Манастира се полюлял,
кандила угаснали.
Мама, Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
да не си, синко, греховен?
Стоян, мама, си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли?
Кога бяха уния гладни години.
Ний се, мамо, събрахме,
до десет души хаъдути,
и люта са клетва заклехме.
Когото стигнем най-напред,
главата ще му отсечем.
Като си, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
навлязохме в гора зеленаю.
Там си, мамо, срещнахме,
мойта сестра Тодорка и зетя.
Мъжко си дете носеха.
И ний, мамо, решхме,
ако сестра ми заколим,
детето сираче ще остане.
Ако зетя заколим,
Сестра ми вдовица ще остане.
Най-подир, мамо, решихме,
детето да заколим.
Кака и бате вързахме
на два бука, с очи да гледат,
с ръце да се не стигат.
Майка на Стоян продума:
- Стояне, сине Стояне.
Девет си години лежал
и още девет да лежиш.
И още девет дюшека да разпориш.
И още девет басмени възглавки.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021