* * *

Хайдушки грях

Богдане, Кара-Богдане!
Бил Богдан, бил харамия
ся осем - девет години,
нийде зарар не устори,
навървил я да си иде.
Ега бяха тука горе,
тука горе в планината,
там срещнаха тежка сватба.
Та фатиха млада зетя,
фатиха го, вързаха го,
вързаха го за два бора,
за два бора, за два брата;
та фатиха невестата,
фатиха я, вързаха я,
вързаха я за две ехли,
за две ехли, за две сестри,
за две ехли съковити.
Пак вървяха, що вървяха,
пака пак оттам върнаха.
Дето беше млада зетя
студен кладенец извирало,
при кладеница бел трендафил;
дето беше невестата
бяла лоза узникнало.
Та си се грозде наяли
и си се вода напили,
с трендафил са окичили.
Секиму е болест дошло,
кому два дни, кому три дни,
на Богдана три години,
Три години и полвина.
Богдан си вели-говори:
- Дружина, верна сговорна,
га умре Богдан войвода,
да си го закопаете
на една кръстопътика.
На Богданова гробина
студен кладенец изведете,
на кладенеца зелен байрак,
зелен байрак побучете;
за байрака завързете
Богданово врана коня.
Ще помине силна войска -
да си ми коня възяхнат,
да си ми Богдан прошетват
и байрака да си вземат!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021