* * *

Хайдушки грях

Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин йа лежиш
майкя ти не те е питала
от що ти й, синко, болестта.
Да не си нещо греховен,
пред Бога нещо зло сторил,
та ни умираш, синко, ни сатаваш?
Стоян на майка думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
без да те дума излъжа.
Помниш ли, мале, знаеш ли,
кога бе мале, сушата,
сушата, мале, гладията,
ние се, мале, събрахаме
дор седемдесет и седем юнака,
все отбор, мале, дружина
верна си клетва дадохме,
че где кого стигнем и срещнем
всичко под ножа ще мине.
Ние си жребе хвърлихме
на мене се жребе паднало -
где кого стигна и срещна
с куршум да го поздрава,
а пък със сабя помилвам.
Като си, мале, вървехме
из тая гора зелена
ние си, мале, видяхме
дор двама млади, младенци
сгодени, а не венчани.
На мен ми, мале, домиля
с куршум да ги поздрава
и със сабя помилвам,
ами ги, мале, вързахме
ги двама за по един бук
с ръце да се не докосват,
с очи да не се поглеждат.
- Синко Стояне, Стояне,
девет годин си лежал,
и още девет да лежиш
чак тогава, синко, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021