* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
от тежка болест безцерна.
Че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години.
Майка му диван стоеше,
люти му мухи бранеше.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
като ми лежиш не оздравяш,
да не си нещо греховен.
Стоян си мама думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато двама ходехме
по пуста, мамо, Добруджа,
Добруджа, пуста Козлуджа.
Покрай кошари минахме,
кошари, пълни с агънца,
агънца, мамо, яренца.
Ази ги мамо, запалих.
Като кошари горяха,
агънца, мамо, блееха,
яренца, мамо, вречеха.
Среща ни, мамо, идеха
овчари, мамо, и козари,
един се друг питаха:
"Дали е, Боже, от Бога
или е, Боже, от душмани.
Ако е, Боже, от Бога, -
халал да са му агънца,
агънца, мамо, яренца;
ако е, Боже, от душманин,
девет години да лежи
от тежка болест безцерна!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021