* * *

Хайдушки грях

Стоян майци си думаше:
- Мале ле, стара майчо ле, (2)
пяха ли, мале ле, петлите, (2)
пяха ли, повториха ли? (2)
Ко пеха, мале ле, петлите,
стани ми огъне постъкни (2)
и кандилото запали,
че ела седни до мене,
до мене, до главата ми,
я да ти кажа, прикажа
моите силни гряхове,
дето, мале ле, правехме,
когато бехме хайдукьке.
Вяра и клетва давахме
на ден Великия четвъртък,
когото стигнем и срещнем,
да го, мале ле, колиме,
да си ножове кървиме.
Ние си, мамо, стигнахме
двамина младоженци
и хми детето взимахме,
взимахме, та го заклахме
и че го, мале, упекахме,
и хми го дадахме да ядат.
Таткото дъвче, поглъща,
майката дъвче и плюе.
Че ги, мале ле, вързахме
да гледат, да са не стигат,
за втория ден ги отвързем.
Пък ние, мале, минахме
чак на третата година.
Тия, мале ле, изникале
до два високи топола.
Стоянова стара майчица,
тя на Стояна думаше:
- Лежи, сино ле, да лежиш!
Девет години си лежал
и още девет да лежиш!
Т' ва беше сестра ти Марийка,
гряхове да си изплатиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021