|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушки грях
- Мама, Стояне, Стояне,
не е те мама питала, (2)
защо си, мамин, жълт-зелен,
като жълтите смокове,
като зелени гущере.
Защо си болен ти лежиш,
какви си грехове направил
пред Бога, свети Рангела,
та Господ те е наказал,
да лежиш, мамин, бълнуваш,
цели ми девет години.
Сега ще да те попитам,
обади, мамин, обаждай,
какво си лошо направил,
дано ти Господ опрости
грехове люти, юнашки!
Стоян си зина, продума:
- Мамо ле, мила майчице,
нали ме питаш, да кажа,
ще кажа, няма да лъжа -
знаеш ли, мамо, помниш ли,
отнази, мамо, година,
година, мамо, размирна,
кога мурабе ставаше?
А ние нали ходихме
млади горски хайдуци.
Бехме се, мамо, събрали
все отбор млади юнаци -
до седемдесет другари.
Люта се клетва заклехме,
че като в гора тръгнеме,
кого най-напред срещнеме,
него ще, мамо, да колим,
ножове да накървавим.
Нали се, мамо, заклехме
и по гората тръгнахме.
Най-напред, мамо, срещнахме
моята мила сестрица
със това мъжко детенце,
във тази люлка шарена;
със зетя беха тръгнали
дома на гости да идат.
Ние ги, мамо, запрехме,
питахме и разпитахме
накъде са си тръгнали.
И още, мамо, мислихме,
че кого сега да колим,
ножове да накървавим.
Ако заколим булката -
момъка вдовец остава
и малко дете сираче.
Ако момъка заколим -
също булката остава
и пак малко детенце.
А ние, мамо, решихме,
решихме и го сторихме -
малкото дете да колим.
Па ги назад върнахме,
все сухи дърва набрахме
и ясен огън кладохме.
Малкото дете заклахме,
ножове накървавихме,
а пък детенцето, мамо,
на крушов го шиш турихме,
баща му, мамо, карахме,
на огън дете да пече,
а майка му край огън да седи,
да седи и песен да пее:
- Нани ми, нани, Стояне...
Това съм грехове направил
пред Бога, свети Рангела.
Като го майка му изслуша,
тя го е люто проклела:
- Мамин Стояне, Стояне,
девет си годин полежал,
и още девет да лежиш,
през кости трева да никне.
Зетя ти мама да вика -
със коса сено да коси;
сестра ти мама да вика -
със вила сено да бере,
пластове да го направи...
Тогава, мамин, да умреш,
грехове да и изплатиш,
за голем спомен да бъдеш!...
Синаговци, Видинско; на тлаки и седенки (Стоин-ТВ 1928, № 3071
- "Погубил сестриното си дете - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2021
|